Патиланска хроника
Домашната врата ли изгърмя?
Съседът ме покани на по бира.
„Пияни ООД“ да учредя –
начело с председателя ни Киро.
Наложи се жена му да лети…
Аверът ме извика да се ко̀нтим.
Намери ме в следобеда, към три,
отпуснатия, пиещ вагабонтин…
Костюма пак забравих го у нас.
Прищявка ли за фирмата е име?
Мечтите ни, абсцес на панкреас,
отдавна сучат смъртното си вѝме.
Разпънах се на дългата софра,
и вкусих без юзда от чаша вино.
Какво ще кажа, щом се прибера?
Какво? Кога? Защо? Къде? На кино!
Жена ми е усойница с метла…
Така не дава прошка за човека.
Дори да искам да се разградя –
жената ще извика: – По-полека!
Оставих се в душевния покой,
забравих за съпругата сърдита,
и силните ѝ думи, че съм гной,
и полеп на сърцето ѝ честито.
„Недей така! Отивай си сега!“.
Очите са затворени. Не мисля,
но чух, че силен шепот от крака
твори кавга за тихите хронисти.
Домашната врата се разлетя…
Любимата и още ми мърмори…
Защо? Какво? Нима? Къде? Кога?
Помилва ме – и няма да повторя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
