25.08.2018 г., 22:03

Патриотическо стихотворение

748 0 3

 

Моя Българийо, аз те обичам,
защото си моя - това не отричам,
но също, защото си много красива наглед,
било то отдолу или от самолет.
Твоята природа омайна
оставя в мен мисъл 
и то доста трайна.
Твоите поля, твоите гори,
нито дума повече не мога промълви.
Сигурно от обич, от любов,
в душата моя мира не намерила.
И все пак тайно-тайно аз мечтая си - ще ида във Америка!

 

1996

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом държавата ни е бандитска, да я превземем силово ли? Ами не, защото ще се превърнем в същите тези бандити, които и в момента вилнеят тук. Има и по-цивилизовани начини и лостове.
  • Ами ние сме гражданско общество и трябва сами да си извоюваме всичко по трудния начин. Ще стане бавно, но държавата нима това не сме ние? Кой работи за държавата? Ами хора като нас. Първо всичко се случва в съзнанието, а после на практика. Затова е добре отвреме-навреме да излизаме от черупките си, за да видим как живеят по-развитите нации и да вземем това, което ни е нужно. А не да живеем като коне с капаци.
  • Родината те разбира! Държавата, не. Но ние не сме поданици! Искаме си родината! Тя е смазана, горката, от държавата. За това ти искаш да заминеш. Така ли е?

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...