Паяжини , лабиринти / стих от картина /
Кой паяжина гъста е заплел
и хванал в плен невинната душа,
а после тръгнал е по своя път,
на пленницата, без да върне свобода.
Жестока обич някой е посял
и нежното сърце е наранил,
а после любов търси там,
където е нанесъл той вреди.
Един живот, попаднал в лабиринта,
отчаян търси изход за навън,
копнеещ за любов кристална, чиста,
желае обич нежна да даде.
А вярната посока е една,
но трудно, много трудно се намира,
ако добра душа му подаде ръка,
следата вижда се и лесно се излиза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени