19 jun 2006, 19:58

Паяжини , лабиринти / стих от картина /

  Poesía
811 0 4
    / На моята приятелка  С....... /

Кой паяжина гъста е заплел 
и хванал в плен невинната душа,
а после тръгнал е по своя път,
на пленницата, без да върне свобода.

Жестока обич някой е посял
и нежното сърце е наранил,
а после любов търси там,
където е нанесъл той вреди.

Един живот, попаднал в лабиринта,
отчаян търси изход за навън,
копнеещ за любов кристална, чиста,
желае обич нежна да даде.

А вярната посока е една,
но трудно, много трудно се намира,
ако добра душа му подаде ръка,
следата вижда се и лесно се излиза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много за отзивите
    А за финала , трябва да е добър за да вдъхне сила и оптимизъм на обекта към който е насочен
  • "Един живот, попаднал в лабиринта,
    отчаян търси изход за навън,
    копнеещ за любов кристална, чиста,
    желае обич нежна да даде."
    Много хубаво!
    И много добър финал!

  • Благодаря
    Да тъжно е така е ала за някой живота е тъга
    и нужно е приятел с оптимизъм да му подаде ръка
  • А вярната посока е една,
    но трудно, много трудно се намира,
    ако добра душа му подаде ръка,
    следата вижда се и лесно се излиза.

    Красиво, тъжно, но и оптимистично звучене. За мен беше удоволствие.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...