Паяк
Със паяка говоря,
който чувствата ми
овърза с въжета.
Защо, паяко, лавата
във мен оплете?
Защо искрящите гейзери скри?
От злост и от интриги
не се ли умори?
Защо не разрешаваш
смело да разрежа
студената и лепкава
унизително-противна мрежа?
Защо горещите потоци
да не полудеят някъде навън?
Звънят житейските уроци.
Какъв е този странен звън?
Внезапно блясва истина в съня -
ти, паяко,
омразен и безумно упорит,
не носиш
всъщност никаква вина.
Напротив -
ти
си
моят
щит.
който чувствата ми
овърза с въжета.
Защо, паяко, лавата
във мен оплете?
Защо искрящите гейзери скри?
От злост и от интриги
не се ли умори?
Защо не разрешаваш
смело да разрежа
студената и лепкава
унизително-противна мрежа?
Защо горещите потоци
да не полудеят някъде навън?
Звънят житейските уроци.
Какъв е този странен звън?
Внезапно блясва истина в съня -
ти, паяко,
омразен и безумно упорит,
не носиш
всъщност никаква вина.
Напротив -
ти
си
моят
щит.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люска Петрова Всички права запазени
