Люска (Люска Петрова) Люска (Люска Петрова)
49
Jan 21, 2008, 5:31 PM

Паяк

1K 0 3
Със паяка говоря,
който чувствата ми
овърза с въжета.
Защо, паяко, лавата
във мен оплете?
Защо искрящите гейзери скри?
От злост и от интриги
не се ли умори?
Защо не разрешаваш
смело да разрежа
студената и лепкава
унизително-противна мрежа?
Защо горещите потоци
да не полудеят някъде навън?

Звънят житейските уроци.
Какъв е този странен звън?
Внезапно блясва истина в съня -
ти, паяко,
омразен и безумно упорит,
не носиш
всъщност никаква вина.
Напротив -
ти
      си
            моят
                         щит.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люска Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0