27.03.2020 г., 9:46  

Паякова приказка

765 2 13

Паячета бързоноги,
паяжина пак плетат,
знам, че се страхуваш, много,
няма да ти навредят.
Тук на столче, под лозата,
щом поседнеш, умълчан,
ще разкажат за козата,
Кума Лиса, Кум Вълчан.
Ще разкажат за петлето,
шареното, с ясен глас.

Щом послушно е детето,
слушам приказка и аз.
Чуй, шептят за баба Меца,
как е правила бели.
Щом откраднала медеца,
от жилата я боли.
Житената питка мека,
покрай нивата търчи,
Сънчо, нежно и полека,
милва твоите очи.
А в леглото ще те гушка,
Мечо, с лапички от плат,
за дете, което слушка,
всички приказки редят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдрост моя, Иржи, прегръщам ви!
  • Ох, Наде, пък на мен хич не ми е спокойно ако с стаята има паяк! Алергична съм дори и, като ме ухапе/сигурна съм че хапе!/ ставам на едни сърбящи мехури....А изглежда са милички същества, има разни поверия за тях, а по ирония на съдбата имам златна брошка-паяк- носел късмет....Но ти така прекрасно си го описала, Наде, бива те и в детската поезия!
  • Сладурско...
  • Дени!
    Юри, дръж си я у вас,
    че не се страхувам аз.
    Видя ли й пипалата,
    тичам с правата лопата.
    Деа, Красе, Цвете, Ангелче, благодаря ви! Искре, това твоето е за раздел "Хорор". Смуути, чакай да се разлисти лозата.
  • Много сладко, да сде изкуши човек да поседне и да послуша

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...