Паячета бързоноги,
паяжина пак плетат,
знам, че се страхуваш, много,
няма да ти навредят.
Тук на столче, под лозата,
щом поседнеш, умълчан,
ще разкажат за козата,
Кума Лиса, Кум Вълчан.
Ще разкажат за петлето,
шареното, с ясен глас.
Щом послушно е детето,
слушам приказка и аз.
Чуй, шептят за баба Меца,
как е правила бели.
Щом откраднала медеца,
от жилата я боли.
Житената питка мека,
покрай нивата търчи,
Сънчо, нежно и полека,
милва твоите очи.
А в леглото ще те гушка,
Мечо, с лапички от плат,
за дете, което слушка,
всички приказки редят.
© Надежда Ангелова Всички права запазени