27.03.2020 г., 9:46  

Паякова приказка

762 2 13

Паячета бързоноги,
паяжина пак плетат,
знам, че се страхуваш, много,
няма да ти навредят.
Тук на столче, под лозата,
щом поседнеш, умълчан,
ще разкажат за козата,
Кума Лиса, Кум Вълчан.
Ще разкажат за петлето,
шареното, с ясен глас.

Щом послушно е детето,
слушам приказка и аз.
Чуй, шептят за баба Меца,
как е правила бели.
Щом откраднала медеца,
от жилата я боли.
Житената питка мека,
покрай нивата търчи,
Сънчо, нежно и полека,
милва твоите очи.
А в леглото ще те гушка,
Мечо, с лапички от плат,
за дете, което слушка,
всички приказки редят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдрост моя, Иржи, прегръщам ви!
  • Ох, Наде, пък на мен хич не ми е спокойно ако с стаята има паяк! Алергична съм дори и, като ме ухапе/сигурна съм че хапе!/ ставам на едни сърбящи мехури....А изглежда са милички същества, има разни поверия за тях, а по ирония на съдбата имам златна брошка-паяк- носел късмет....Но ти така прекрасно си го описала, Наде, бива те и в детската поезия!
  • Сладурско...
  • Дени!
    Юри, дръж си я у вас,
    че не се страхувам аз.
    Видя ли й пипалата,
    тичам с правата лопата.
    Деа, Красе, Цвете, Ангелче, благодаря ви! Искре, това твоето е за раздел "Хорор". Смуути, чакай да се разлисти лозата.
  • Много сладко, да сде изкуши човек да поседне и да послуша

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...