Пази за тези, дето заслужават
Пази за тези, дето заслужават,
на мене дал си вече, може би.
Сам аз не знам, но тъй поне разправят,
от сенките на миналите дни.
Пази за тези, дето заслужават,
че аз не знам, когато ми е в скута.
И тъй ме искат, после ме забравят,
не сетил пак на любовта уюта.
Пази за тези, дето заслужават,
а мен недей мисли, че ще съм сам.
Заставен да съм този, дето хвалят,
докaто мога още да им дам.
Пази за тези, дето заслужават,
неволно, може би, аз си избрах,
обичаните сам да ме оставят,
да робувам вечно на безпочвен страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Христов Всички права запазени
Явно си го усетил!Много ми хареса,особено последният абзац,защото за съжаление винаги ние прогнваме тези,които най-много обичаме,заради шибания страх.Страхът,които ни различава от животните.Гадния страх,който сковава!Защото колкото повече обичаш нещо,толкова по-голям страх те обзема,че можеш да го загубиш."Sad but true"!Но защо не всички го чувстват така.......щастливци!!!! 