ПЧЕЛИЧКАТА  МАЯ

Малката пчеличка Мая,

нея кой ли не я знае.

С малка кошничка в ръката

тя прелита по цветята

работлива и засмяна,

чиста в своята премяна,

на цветята от прашеца

сръчно сбира тя медеца.

На широката поляна,

цяла слънчева обляна

и изпъстрена с цветя,

Мая точно тука спря.

На зелена детелинка

си почиваше калинка,

Мая кацна на цветче

с нежно розово венче,

махна весело с крилце,

поздрав прати от сърце.

А калинката червена,

с черни точки украсена,

на пчеличката добра

спорен ден и пожела.

„Мила ми пчеличке Мая,

виж как цветето ухае,

пълно е със свеж прашец,

да направиш ти медец".

Там самотник слънчоглед,

горд, изправен и напет,

той към слънцето поглежда

и на Мая занарежда:

„Имам много семена,

но бедата е една -

тук стоя си сам на пост,

ти си моят чакан гост.

Тук, от вятъра поклащан,

на другари поздрав пращам,

че кога ги навестиш,

много да ги поздравиш".

С благодарности пчелата

литна горе към гората

и на цъфнала липа

с кошничката кацна тя.

Пълно е със жълт прашец,

но не щеш ли тук - крадец.

Търтей грозен се промъкна,

иска всичко да отмъкне,

от прашеца на цветята

иска всичко да излапа.

Мая строго се закани

и започна да се брани.

-„Май държиш се неприлично,

с теб ще се разправям лично,

имам остро жило, знай

и със мен не си играй".

Той пък взе, че се уплаши,

жилото е много страшно,

литна бързо и бръмчи,

другаде ще пакости.

Във тревата черен Щурко

лъска своята гъдулка,

за свирня се готви пак,

щом настане вънка мрак.

- Хей, пчеличке работлива -

дума той и се подсмива -

каня те на веселба

зад голямата гора.

- Бързам, Щурчо, време няма,

трупам за студена зима.

Ти приготви ли храна

и добре ли я прибра?

Мая мигом го отмина

и политна към пчелина,

кошничната щом напълни,

с радост в кошера се върна,

там, на своите сестри -

работливите пчели,

даде кошничка с прашец,

да замесят те медец.