Пчеличката Мая
ПЧЕЛИЧКАТА МАЯ
Малката пчеличка Мая,
нея кой ли не я знае.
С малка кошничка в ръката
тя прелита по цветята
работлива и засмяна,
чиста в своята премяна,
на цветята от прашеца
сръчно сбира тя медеца.
На широката поляна,
цяла слънчева обляна
и изпъстрена с цветя,
Мая точно тука спря.
На зелена детелинка
си почиваше калинка,
Мая кацна на цветче
с нежно розово венче,
махна весело с крилце,
поздрав прати от сърце.
А калинката червена,
с черни точки украсена,
на пчеличката добра
спорен ден и пожела.
„Мила ми пчеличке Мая,
виж как цветето ухае,
пълно е със свеж прашец,
да направиш ти медец".
Там самотник слънчоглед,
горд, изправен и напет,
той към слънцето поглежда
и на Мая занарежда:
„Имам много семена,
но бедата е една -
тук стоя си сам на пост,
ти си моят чакан гост.
Тук, от вятъра поклащан,
на другари поздрав пращам,
че кога ги навестиш,
много да ги поздравиш".
С благодарности пчелата
литна горе към гората
и на цъфнала липа
с кошничката кацна тя.
Пълно е със жълт прашец,
но не щеш ли тук - крадец.
Търтей грозен се промъкна,
иска всичко да отмъкне,
от прашеца на цветята
иска всичко да излапа.
Мая строго се закани
и започна да се брани.
-„Май държиш се неприлично,
с теб ще се разправям лично,
имам остро жило, знай
и със мен не си играй".
Той пък взе, че се уплаши,
жилото е много страшно,
литна бързо и бръмчи,
другаде ще пакости.
Във тревата черен Щурко
лъска своята гъдулка,
за свирня се готви пак,
щом настане вънка мрак.
- Хей, пчеличке работлива -
дума той и се подсмива -
каня те на веселба
зад голямата гора.
- Бързам, Щурчо, време няма,
трупам за студена зима.
Ти приготви ли храна
и добре ли я прибра?
Мая мигом го отмина
и политна към пчелина,
кошничната щом напълни,
с радост в кошера се върна,
там, на своите сестри -
работливите пчели,
даде кошничка с прашец,
да замесят те медец.
© Стефанка Бакалова All rights reserved.
Поздрави!!!
