22.12.2022 г., 16:03 ч.  

Печални мои теменуги 

  Поезия » Пейзажна
347 5 6

 

Печални мои теменуги,

израснали в запустен слог,

създадени от Господ Бог -

една разцъфнала задруга.

Подарък с обич за съпруга

макар и бивша да е вече!

Поетът стих за вас изрече -

печални мои теменуги!

Под облаците вий сте други,

жалеете за слънчев лъх…

Аз гледам ви с копнежен дъх -

печални мои теменуги!

Оставени на ветровала,

не ще сплетат венец от вас.

И в късен неприютен час

така тъгувам до премала…

Печални мои теменуги,

несретни като мен в оврага.

И аз без любовта си драга,

с вас вехна в злостната обруга!

 

22.12.2022 г.

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиви са стиховете ти! Този също, макар и да навява тъга!
    Имай светли празници!
  • Благодаря Ви от все сърце за коментарите и оценкити, с които сгрявате душата ми, приятели! Бъдете здрави и благословени. Светлината в сърцата Ви нека прецъде и се претвори в красота на словото. Светли празници Ви желая!
  • Поздравления, Влади!
    Под облаците вий сте други,
    жалеете за слънчев лъх…
    Аз гледам ви с копнежен дъх -
    печални мои теменуги!
    Оставени на ветровала,
    не ще сплетат венец от вас.
    И в късен неприютен час
    така тъгувам до премала…
  • Тези думи стари, и подредбата: прилича на вехта къща от време оно. Изпипана работа - радост за ухото.
  • Много хубаво стихотворение, макар и тъжно, Влади!
  • Много прочувствен и тъжен стих, Приятелю!
Предложения
: ??:??