Печални мои теменуги,
израснали в запустен слог,
създадени от Господ Бог -
една разцъфнала задруга.
Подарък с обич за съпруга
макар и бивша да е вече!
Поетът стих за вас изрече -
печални мои теменуги!
Под облаците вий сте други,
жалеете за слънчев лъх…
Аз гледам ви с копнежен дъх -
печални мои теменуги!
Оставени на ветровала,
не ще сплетат венец от вас.
И в късен неприютен час
така тъгувам до премала…
Печални мои теменуги,
несретни като мен в оврага.
И аз без любовта си драга,
с вас вехна в злостната обруга!
22.12.2022 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Имай светли празници!