Поникнало в дъгата, понесено от ветровете,
там нанякъде към нечие плачещо сърце -
цвете! - Да, малко, нежно цвете
с пъстри, малки, деликатни, топли цветове.
Реките се обливат в просторите блажени,
а то блещука със усмивка сред космическия зов
и когато го прегръщат очите пак засмени,
разлага се на бисерни стръкчета любов.
Огньовете отлитат към прозрачните материи
с елегантните движения на танцуващи вълни,
а там във изгрева далечен сред молитвени всемири
цвете пее в съзвучие с хиляди зори.
Любов, облечена във песен! Не е ли красиво
да разцъфнеш във недрата на любовните реки,
да прегърнеш, да целунеш онова пророческо светило,
изтъкано в здрача, напоен с интимни мечти?
Еликсири на живот гъвкаво се носят
през безбрежните импулси на копнеещи очи -
да обхванат, да помилват и с усмивка пак да стоплят
сърцето, изтощено сред покоя от искри.
Тайнствата изплуват в откровението на дъждовете
и чезне мисълта в ореола на лице.
Чувствам как ме гали. Цвете! Мойто мило цвете
с пъстри, малки, деликатни, пеещи цветове.
© Иван Пенев Всички права запазени