6.01.2009 г., 13:17 ч.

Пегас 

  Поезия » Друга
952 0 16

За миг си помислих, че с моя Пегас,

ще стигна Парнас, ех, да стигна Парнас!

Но къде да намеря подкови за тези копита?

Бедата голяма, отвсякъде дебне!

Парнас е далече!

Откъде ли някой подшушна - опомни се, човече!

- Но моят Пегас е простичък кон,

някъде във раван, та дори и в галоп!

- Сто коня да имам, май друго ще бъде!

- Със сто коня сърцето дали ще реди

слова мелодични, я попитай го ти!

- Ни клинци ти  трябват, нито подкови.

Парнас за да стигнеш, ти трябват криле!

- Но откъде?

- Ако ги има, то те са във твойто сърце!

От това си прозрение май, оглупях.

Гласът ми прошепна - не, помъдря!

 

© Стойна Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??