Стойна_5912 (Стойна Стоянова) Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
27
Jan 6, 2009, 1:17 PM

Пегас

  Poetry » Other
1.3K 0 16

За миг си помислих, че с моя Пегас,

ще стигна Парнас, ех, да стигна Парнас!

Но къде да намеря подкови за тези копита?

Бедата голяма, отвсякъде дебне!

Парнас е далече!

Откъде ли някой подшушна - опомни се, човече!

- Но моят Пегас е простичък кон,

някъде във раван, та дори и в галоп!

- Сто коня да имам, май друго ще бъде!

- Със сто коня сърцето дали ще реди

слова мелодични, я попитай го ти!

- Ни клинци ти  трябват, нито подкови.

Парнас за да стигнеш, ти трябват криле!

- Но откъде?

- Ако ги има, то те са във твойто сърце!

От това си прозрение май, оглупях.

Гласът ми прошепна - не, помъдря!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0