Пегас
За миг си помислих, че с моя Пегас,
ще стигна Парнас, ех, да стигна Парнас!
Но къде да намеря подкови за тези копита?
Бедата голяма, отвсякъде дебне!
Парнас е далече!
Откъде ли някой подшушна - опомни се, човече!
- Но моят Пегас е простичък кон,
някъде във раван, та дори и в галоп!
- Сто коня да имам, май друго ще бъде!
- Със сто коня сърцето дали ще реди
слова мелодични, я попитай го ти!
- Ни клинци ти трябват, нито подкови.
Парнас за да стигнеш, ти трябват криле!
- Но откъде?
- Ако ги има, то те са във твойто сърце!
От това си прозрение май, оглупях.
Гласът ми прошепна - не, помъдря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Стоянова Все права защищены
Поздрав с мое!
