7.12.2022 г., 13:24

Пей с мен

746 4 7

 

                 Дефектен съм –

                 искам сиво стихче за емоционалната яма

                 преди Коледните празници,

                 а ми идва песен, J.

 

 

Есен, скука,

вятър духа

и навява май тъга.

Не и  тука,

не ми пука,

аз не мога, пък, така.

 

Ще превзема

и отнема

аз тъгата ти сега,

щом лудея

и се смея,

и ти пея ей така.

 

Съвземи се

и стегни се,

само мъничко потрай,

усмихни се,

завърти се

и Любов си пожелай!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© toti Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напоследък тече една реклама на група с Къци Вапцаров, много забавна и пеят пак нещо с "хей така", та като чета текста ти, ми се струва, че може да се изпее със същата мелодия....Даже си я припях...
  • Звънка на трънка отрано
    бяла камбанка звъни
    цяла нощ - мецосопрано
    как пък не се умори
    Стягам се, Коледа чука
    сее се белия сняг,
    влизайте, бързо, натука,
    две кани вино налях...
  • Пожелах си.
    Ето... чакам...
    Но къде ли е сега?
    Зъби стискам,
    вече тракам,
    а тя пристига
    на шейна.
    От баира,
    там се спуска.
    Пада в моите крака
    и се вдига, май вихрушка...
    Божичко, каква беля!

    Поздрави, Тоти.
  • Хей, ти, лудо младо,
    кой ветрец
    къде те вей,
    мисълта ти
    где се рей?
    Спри, поспри се,
    мене погледни,
    очи изгледах,
    сърце се умори
    за теб само да гледам,
    тебе да мечтая
    и желая,
    искам миг от есента
    да дочуя в песента,
    да ме хванеш за ръка
    и отнемеш
    всякаква тъга, и така
    да преминем зимата
    и посрещнем пролетта!
  • Усмихнах се, завъртях се и си я пожелах
    Много е хубаво, Тоти! Чудна песничка!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...