Уморена ли си, стара приятелко?
Нека опрем гърбове.
Ще ни е по-лесно тогава
чуждата тежест да понесем.
Странно как сме направени –
сякаш от редове.
В тях и помежду им са вписани
толкова светове.
Толкова много истории
шепнат като листа.
Надежда ли е твоето име?
Моето е Тишина.
© Надежда Тошкова Всички права запазени