Пейзаж
571
0
0
Седях безмълвен върху камъка на възрастта
и с наслада гледах как потъват
гондолите на моите желания...
Във залива на мъдростта остават да стърчат
призрачните мачти с натъжени знамена
на вече изпокъсаните идеали.
Отдавна зад гърба оставих суетата на града.
По булеварда на Надеждата изтрополиха
бежанците на ранените илюзии...
Като пясъчник на слънце -
от солта на мислите прояден -
се руша,
загледан в залеза на есента,
погребвам непокълналите чувства.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
