26.05.2008 г., 10:47

Пейзажът на поета

669 0 1
23.05.2008

 

Предъвканите рими на поета,

в песента на птица въплътени,

превръщат се в завета

на милион сърца ранени.

 

Разкъсаната дреха на луната

парцалена покрива онзи,

когото един ден земята

ще скрие тъй спокойна.

 

Недорисувана една картина

в ъгъла лежи покорно.

На нея отразени са ония,

които вече спят спокойно.

 

В стаята сумрачно жълта

поетът бди над листа бял

и тъмнината бавно го поглъща,

а искаше му се да е заспал.

 

Това е бремето, което

поетът плаща всеки ден,

намира муза там, където

лети високо белият орел.

 

Дали ще е разбран - не знае,

но пише рими, ден след ден,

а толкоз силно той желае

копнежът му да бъде споделен.

 

Предъвканите рими вече спят

и лунна дреха ги покрива,

една картина, вместо на стена,

в ъгъла покорно си почива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Находка!
    Много ми хареса!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...