26 мая 2008 г., 10:47

Пейзажът на поета

665 0 1
23.05.2008

 

Предъвканите рими на поета,

в песента на птица въплътени,

превръщат се в завета

на милион сърца ранени.

 

Разкъсаната дреха на луната

парцалена покрива онзи,

когото един ден земята

ще скрие тъй спокойна.

 

Недорисувана една картина

в ъгъла лежи покорно.

На нея отразени са ония,

които вече спят спокойно.

 

В стаята сумрачно жълта

поетът бди над листа бял

и тъмнината бавно го поглъща,

а искаше му се да е заспал.

 

Това е бремето, което

поетът плаща всеки ден,

намира муза там, където

лети високо белият орел.

 

Дали ще е разбран - не знае,

но пише рими, ден след ден,

а толкоз силно той желае

копнежът му да бъде споделен.

 

Предъвканите рими вече спят

и лунна дреха ги покрива,

една картина, вместо на стена,

в ъгъла покорно си почива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Находка!
    Много ми хареса!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...