4.11.2008 г., 19:37

Пепел

1.6K 0 3

Преминах през стена от огън.

При теб да дойда и да те прегърна.

Протегнах пак ръка към теб.

Но пламъкът я бе обгърнал.

Отдръпнах я от твоята, защото

огънят и тебе щеше да гори.

Отстъпих пак назад в пламъка.

Не исках да те заболи.

Затуи сега на пепел се превръщам.

По вятъра до теб ще стигна.

Във вятъра гласа ми ти ще чуваш да шепти.

"Обичам те - Обичаш ли ме ти?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...