4.11.2008 г., 19:37

Пепел

1.6K 0 3

Преминах през стена от огън.

При теб да дойда и да те прегърна.

Протегнах пак ръка към теб.

Но пламъкът я бе обгърнал.

Отдръпнах я от твоята, защото

огънят и тебе щеше да гори.

Отстъпих пак назад в пламъка.

Не исках да те заболи.

Затуи сега на пепел се превръщам.

По вятъра до теб ще стигна.

Във вятъра гласа ми ти ще чуваш да шепти.

"Обичам те - Обичаш ли ме ти?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...