4 нояб. 2008 г., 19:37

Пепел

1.6K 0 3

Преминах през стена от огън.

При теб да дойда и да те прегърна.

Протегнах пак ръка към теб.

Но пламъкът я бе обгърнал.

Отдръпнах я от твоята, защото

огънят и тебе щеше да гори.

Отстъпих пак назад в пламъка.

Не исках да те заболи.

Затуи сега на пепел се превръщам.

По вятъра до теб ще стигна.

Във вятъра гласа ми ти ще чуваш да шепти.

"Обичам те - Обичаш ли ме ти?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вълко Тодореев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...