Преминах през стена от огън.
При теб да дойда и да те прегърна.
Протегнах пак ръка към теб.
Но пламъкът я бе обгърнал.
Отдръпнах я от твоята, защото
огънят и тебе щеше да гори.
Отстъпих пак назад в пламъка.
Не исках да те заболи.
Затуи сега на пепел се превръщам.
По вятъра до теб ще стигна.
Във вятъра гласа ми ти ще чуваш да шепти.
"Обичам те - Обичаш ли ме ти?"
© Вълко Тодореев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
