Преминах през стена от огън.
При теб да дойда и да те прегърна.
Протегнах пак ръка към теб.
Но пламъкът я бе обгърнал.
Отдръпнах я от твоята, защото
огънят и тебе щеше да гори.
Отстъпих пак назад в пламъка.
Не исках да те заболи.
Затуи сега на пепел се превръщам.
По вятъра до теб ще стигна.
Във вятъра гласа ми ти ще чуваш да шепти.
"Обичам те - Обичаш ли ме ти?"
© Вълко Тодореев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
