Преминах през стена от огън.
При теб да дойда и да те прегърна.
Протегнах пак ръка към теб.
Но пламъкът я бе обгърнал.
Отдръпнах я от твоята, защото
огънят и тебе щеше да гори.
Отстъпих пак назад в пламъка.
Не исках да те заболи.
Затуи сега на пепел се превръщам.
По вятъра до теб ще стигна.
Във вятъра гласа ми ти ще чуваш да шепти.
"Обичам те - Обичаш ли ме ти?"
© Вълко Тодореев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
