27.12.2017 г., 19:23

Пепел от рози

672 0 0

Защо да мразя,

когато и омразата, и любовта

са еднакво изгарящи чувства.

Затова вземи светлина от  моите очи.

Никога не мрази, а любов ми дари.

Аз съм твоето море, твоят въздух

плувай в него, гушни се във вълните ми

сърцето ти да се окъпе в пламенната  ми любов

душата ти да се ласкае от нежността ми.

Любовта следи оставя в сърцата

падащи звезди е обичта

изгаря всичко и обича и копнее.

Подай ръцете и в рожденият ти ден

да изгорим от огъня на любовта

и пепелта от рози ще ни топли

до залеза на слънцето, до края на живота ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...