27.12.2017 г., 19:23

Пепел от рози

673 0 0

Защо да мразя,

когато и омразата, и любовта

са еднакво изгарящи чувства.

Затова вземи светлина от  моите очи.

Никога не мрази, а любов ми дари.

Аз съм твоето море, твоят въздух

плувай в него, гушни се във вълните ми

сърцето ти да се окъпе в пламенната  ми любов

душата ти да се ласкае от нежността ми.

Любовта следи оставя в сърцата

падащи звезди е обичта

изгаря всичко и обича и копнее.

Подай ръцете и в рожденият ти ден

да изгорим от огъня на любовта

и пепелта от рози ще ни топли

до залеза на слънцето, до края на живота ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...