Dec 27, 2017, 7:23 PM

Пепел от рози

675 0 0

Защо да мразя,

когато и омразата, и любовта

са еднакво изгарящи чувства.

Затова вземи светлина от  моите очи.

Никога не мрази, а любов ми дари.

Аз съм твоето море, твоят въздух

плувай в него, гушни се във вълните ми

сърцето ти да се окъпе в пламенната  ми любов

душата ти да се ласкае от нежността ми.

Любовта следи оставя в сърцата

падащи звезди е обичта

изгаря всичко и обича и копнее.

Подай ръцете и в рожденият ти ден

да изгорим от огъня на любовта

и пепелта от рози ще ни топли

до залеза на слънцето, до края на живота ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...