Dec 27, 2017, 7:23 PM

Пепел от рози

674 0 0

Защо да мразя,

когато и омразата, и любовта

са еднакво изгарящи чувства.

Затова вземи светлина от  моите очи.

Никога не мрази, а любов ми дари.

Аз съм твоето море, твоят въздух

плувай в него, гушни се във вълните ми

сърцето ти да се окъпе в пламенната  ми любов

душата ти да се ласкае от нежността ми.

Любовта следи оставя в сърцата

падащи звезди е обичта

изгаря всичко и обича и копнее.

Подай ръцете и в рожденият ти ден

да изгорим от огъня на любовта

и пепелта от рози ще ни топли

до залеза на слънцето, до края на живота ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...