27 дек. 2017 г., 19:23

Пепел от рози

676 0 0

Защо да мразя,

когато и омразата, и любовта

са еднакво изгарящи чувства.

Затова вземи светлина от  моите очи.

Никога не мрази, а любов ми дари.

Аз съм твоето море, твоят въздух

плувай в него, гушни се във вълните ми

сърцето ти да се окъпе в пламенната  ми любов

душата ти да се ласкае от нежността ми.

Любовта следи оставя в сърцата

падащи звезди е обичта

изгаря всичко и обича и копнее.

Подай ръцете и в рожденият ти ден

да изгорим от огъня на любовта

и пепелта от рози ще ни топли

до залеза на слънцето, до края на живота ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...