mihri61 (Милко Христов)
506 1185
19.12.2010 г., 15:29 ч.

Пепел от самозаблуда 

  Поезия » Любовна
707 0 3

Когато ми свършат цигарите

и се усъмня какво усещам към теб,

отварям си книгите стари,

дето  листа детелинени скрити са за късмет.

Между пръстите стривам ги нежно

и  завивам в любовен куплет.

Запушвам с очи премрежени

 с надеждата  помежду ни всичко да е наред.

Като пепел се рони самозаблудата,

че съм мъничко влюбен

и в плен на онази полуда.

Тръпна пред гласа ти възбудено,

за да чуя безфилтерно изумен:

„За малко интереса събуди ми,

но  нещо вече издими и в мен!

Кашлям от твойта амнезия,

капе цветът ми, онзи, зеления,

а  може би бе за теб отреден!”

 

© Милко Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??