Със сенки под очите
отново си лягам във три.
Часовникът тик-така,
но на мен не ми се спи.
Гледам цяла нощ живота си на филми
и толкоз яд усещам,
че дори сълзи вече не се стичат по носа ми.
Ставам пак в един.
Утрото го няма.
Денят във зимен сън
чака за смяна нощта...
в която гледам
пепел в моя пепелник.
И още един фас
аз тази нощ умъртвих.
- До утре вечер, приятелю!
Ще изпуша тогава и твоя живот.
Казах на дима в стаята.
Отново сама в три посред нощ.
© Нели Всички права запазени