Пепелянка
Ти напразно ме наричаш „мила“.
По погрешка си се влюбил в мене…
Аз съм нищо. Даже нямам сила
да надмогна своите проблеми.
Аз съм дрипа. Влачи ме животът
и ме блъска в острите завои.
Даже и със тебе съм самотна…
Не, не ме наричай „скъпа моя“!
И недей ме моли да съм вярна!
В мене кълне сякаш нещо гнило.
Чувствам се порочна и кошмарна.
Ето, виж, усмихвам се фалшиво.
Дали таз ранена пепелянка
трябва да е твоето момиче?
Нека бъда спомен, нощна сянка…
Да, срамувай се, че ме обичаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ledena Svetulka Всички права запазени
