Да ходя по ръба е мой патент.
На ляво – страст, на дясно – зла омраза.
Във някакъв трънлив експеримент
все се опитвам някого да пазя.
Ако направя крачка, ще сгреша.
Ще изтърва залога и играта.
Ще съм сама. Напусто ще теша
дори и непрокопсаника вятър.
Едничък сантиметър настрани
да кривна, вече свършено е с мене.
Ръбът не може да ме нарани,
защото всеки ден ми е вселена. ...