teis
48 571
13.03.2016 г., 23:14 ч.

Живея в многоточие 

  Поезия » Друга
3940 22 39

И за какво да бързам 
все натам?
То, времето, ми стига 
до излишък -
премерено до вдишване, 
до грам,
до епилога, 
в който да се впиша.
И крачките броени. 
Някой друг
написал ми солфежа 
на съдбата.
А аз, наивна,  
музикант неук,
си  мисля - 
музицирам правилата.
Парче съм глина 
в пръстите Му. 
Твар -
изваял ме, 
а после ми отсъдил:
сама да съм си съвест, 
                                       меч, 
                                             олтар,
алармата,  
която да ме буди.
Със толкова 
товари ме дарил
и как със тях 
да мога да отскоча?


Прости ми слабостта. 
Но аз реших -
не бързам. 
И  живея в многоточие...
 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??