Пепеляшка с червената шапка
Преди да ме намериш все си мислех
че Пепеляшките живеят в полунощ,
кристалните пантофки все се губят
и навярно всеки принц е малко лош,
а петте минути след дванайсет
декора режат с острия си нож
Добрата фея ми сервира ново двайсет -
били са приказките само за разкош
Тишината се отрони - бистра капка -
Пепеляшка и тъга в очите на жена
Нахлупих до очи самотната си шапка,
зарязах и мечти неструващи сълза
Със паят от огризките на тиква
и бална рокля от прокъсан чул,
сама да съм, налага се да свиквам
за какво ли ми е було от изящен тюл...
... така изчезна крехкият ми свят
Гората бе по тилилейски тъмна
Хлъзгах се по мокрите листа,
а пътеката като живот е стръмна
На крачка бе... усетих го зад мен,
събрал у себе си и простото, и сложно
Трепнах в роклята си от износен лен -
във приказките всичко е възможно
Бе повече от принц... Изтръпнах,
забравих, че съм зверски уморена
Изви се буря, шапката ми хвръкна
и чак сега видях - била червена :)
С най-меките си вълчи стъпки
настигна ме до втората топола,
нощта разлисти цветните си пъпки,
пое си дъх корсетът ми, запя виола :))
Остави белег тази нощ (като от стигма)
Луната беше, сякаш, подивяла -
целувката на вълк е нежна и ми стига
да знам - без този вълк не съм живяла
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
кой да знае 
