Светлина, извираща от полилея
пипала рисува по тавана.
Аз съм също като нея-
все измислям острие и рана.
Аз съм като нощна пеперуда-
все под светлината си играя.
Спускам се и литвам лудо-
ала трезво в нощната омая.
Питам се, дали съм светлина,
или малка нощна пеперуда?
Пеперуда ли е, търси светлина,
светлина ли е,повиква пеперуди.
Нощ е, а си мисля за деня.
Не треперя. Не почивам.А се чудя-
в тази нощ как мойта светлина
подлудява толкоз пеперуди.
© Веси Филипова Всички права запазени