Светлина, извираща от полилея
пипала рисува по тавана.
Аз съм също като нея-
все измислям острие и рана.
Аз съм като нощна пеперуда-
все под светлината си играя.
Спускам се и литвам лудо-
ала трезво в нощната омая.
Питам се, дали съм светлина,
или малка нощна пеперуда?
Пеперуда ли е, търси светлина,
светлина ли е,повиква пеперуди.
Нощ е, а си мисля за деня.
Не треперя. Не почивам.А се чудя-
в тази нощ как мойта светлина
подлудява толкоз пеперуди.
© Веси Филипова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
