Пеперуди
Да се връщам в миналото тъй боли ме.
Да се взирам в спомена за теб горчи.
Като свещ запалена върху дланта гори ме
любовта която празника отново възкреси.
Цветът на любовта в младостта е розов.
Звездите светят ярко, пеперудите безспир летят.
Думите вълшебни са прошепнати внезапно
и мечти момичешки способни са да окрилят.
Скоро сиви облаци обгръщат небосвода,
мълчание жестоко попарва пеперудени криле.
Страстта изменчива е, блянове превръщат се в отрова,
мъката на две раздира влюбено девическо сърце.
Под същите звезди и друга с него е мечтала,
виждала в очите блясък, били са думите му топлина.
В облаците розови любовта му като мене опознала,
успявайки изкусно да отнеме лъчите на неговата светлина.
И само стиховете през годините напомнят
за ярките звезди и за прошепнато заветно “Да“.
На празника от виното сълзи последни се отронват,
затваряйки завинаги вратата за теб и за любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Христова Всички права запазени
