Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
27.09.2009 г., 15:29 ч.

Перлени сълзи 

  Поезия
409 0 4

Тихи стъпки пронизаха здрача,

две дечица към нищото бързаха,

свойте дрипи поляха със плачене,

тропайки със обувки изкъртени.


И вървяха по мачтата счупена,

търсейки те каюта до кея,

корабът със сирените, звучните,

там се би със вълни като змей.


Но, укротен, като свои ги поемаше,

две деца и очи на бездомни,

скрити в кал по лицето им, бледото,

сред сърце, пълно с черно от спомени.


Ала вечер под бурята, морската,

ще отплават оттук посред тъмното,

споменът ще им маха във поздрави

и ще плаче сам той на разсъмване...

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам дали мотивът в тези стихове е социален, но със сигурност е дълбоко човешки. Една запомняща се картина на страданието! Ако го се вглеждаме в него по-често, може би то ще става по-малко...Благодаря!
  • (sun)
  • Хмм... има нещо такова, да получава се една верига от стихове с такъв мотив.
  • Това навярно са децата на пияният баща,тръгнали да дирят късмета си!
Предложения
: ??:??