Перлени сълзи
Тихи стъпки пронизаха здрача,
две дечица към нищото бързаха,
свойте дрипи поляха със плачене,
тропайки със обувки изкъртени.
И вървяха по мачтата счупена,
търсейки те каюта до кея,
корабът със сирените, звучните,
там се би със вълни като змей.
Но, укротен, като свои ги поемаше,
две деца и очи на бездомни,
скрити в кал по лицето им, бледото,
сред сърце, пълно с черно от спомени.
Ала вечер под бурята, морската,
ще отплават оттук посред тъмното,
споменът ще им маха във поздрави
и ще плаче сам той на разсъмване...
© Димитър Димчев All rights reserved.
