18.11.2008 г., 10:57

Перлени сълзи

824 0 9
Перлени сълзи за теб изплаках,
дори не знаех ти дали видя.
Но аз те виках и те търсих, и те чаках;
ала болката направи ме пиян -
и аз не чувах ничии чужди вопли,
не сещах чужди чувства и ръце.
Ала момиче на вратата ми затропа
и с жар поиска да се влюби в мен.
Но как да кажа? Бедното момиче -
не знаеше за тъжното ми "аз".
Че днес не мога силно да обичам,
защото още чувам твоя глас,
който шепне, сякаш ме привиква,
но после ме разстрелва с "О, недей,
недей с любов ти никога да свикваш!
Отдай се на света. Без мен живей!"

И този глас така ме разтреперва,
така ме омагьосва и разнищва,
че думите не мога да намеря
и все като без ум не казвам нищо;
и всеки ми се чуди що съм правил,
що съм писал, що съм ненаписал
и кое превърна мойте сили здрави
просто в плът, която днес се диша?

А аз написах просто и кристално
своите тъги - бездънна пропаст!

Перли две в очите си запалих
и нещо долу вляво се разхлопа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С всеки изминал стих който прочитам, все повече ми харесват! Поздравления!
  • наистина умееш да пресъздаваш по нявероятен начин чувствата си! прегръщам те!
  • е и мен успя да разплачеш...
  • Да, бе, отново имаш право
  • "си няма на представа кой съм аз." - сори, Валери, но "няма на представа" е леко селски изказ тип "на 100%", "на предвид" и други такива неграмотности. А тебе бе не те отъждествявам със селски изказ по никакъв начин.

    Иначе този стих, като почти всички твои, има потенциал да бъде шедьовър.
    Поздрав.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...