Перлени сълзи
Перлени сълзи за теб изплаках,
дори не знаех ти дали видя.
Но аз те виках и те търсих, и те чаках;
ала болката направи ме пиян -
и аз не чувах ничии чужди вопли,
не сещах чужди чувства и ръце.
Ала момиче на вратата ми затропа
и с жар поиска да се влюби в мен.
Но как да кажа? Бедното момиче -
не знаеше за тъжното ми "аз".
Че днес не мога силно да обичам,
защото още чувам твоя глас,
който шепне, сякаш ме привиква,
но после ме разстрелва с "О, недей,
недей с любов ти никога да свикваш!
Отдай се на света. Без мен живей!"
И този глас така ме разтреперва,
така ме омагьосва и разнищва,
че думите не мога да намеря
и все като без ум не казвам нищо;
и всеки ми се чуди що съм правил,
що съм писал, що съм ненаписал
и кое превърна мойте сили здрави
просто в плът, която днес се диша?
А аз написах просто и кристално
своите тъги - бездънна пропаст!
Перли две в очите си запалих
и нещо долу вляво се разхлопа...
дори не знаех ти дали видя.
Но аз те виках и те търсих, и те чаках;
ала болката направи ме пиян -
и аз не чувах ничии чужди вопли,
не сещах чужди чувства и ръце.
Ала момиче на вратата ми затропа
и с жар поиска да се влюби в мен.
Но как да кажа? Бедното момиче -
не знаеше за тъжното ми "аз".
Че днес не мога силно да обичам,
защото още чувам твоя глас,
който шепне, сякаш ме привиква,
но после ме разстрелва с "О, недей,
недей с любов ти никога да свикваш!
Отдай се на света. Без мен живей!"
И този глас така ме разтреперва,
така ме омагьосва и разнищва,
че думите не мога да намеря
и все като без ум не казвам нищо;
и всеки ми се чуди що съм правил,
що съм писал, що съм ненаписал
и кое превърна мойте сили здрави
просто в плът, която днес се диша?
А аз написах просто и кристално
своите тъги - бездънна пропаст!
Перли две в очите си запалих
и нещо долу вляво се разхлопа...
© Валери Шуманов All rights reserved.
