31.07.2006 г., 11:22

Перли

1.8K 0 8
Ангел беше, бях сигурна,
след последната буря беше останал,
не искаше нищо
просто стоеше си
и по перата му бели
кръв на струйки се стичаше,
а всъщност рисуваше -
бих казала перли
(ако има перли червени)
ангел беше, бях сигурна,
тихо стоеше, мислех си -
нали са безплътни
от къде тази мъка
от къде тези перли.
Видях после как
ги вдигна с усилие,
няколко пъти припляска,
някак успя оцелялото да разтвори
вече изчезваше нейде нагоре
ранен бе, но догонваше
ангел беше, на бурята.
Може би беше видение,
може би халюцинация,
докоснах с ръката лицето си -
бях се замислила
погледнах я после
тя беше червена,
тогава намерих и огледало
и видях
по лицето ми перлите –
червени и
бяха истински.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...