Jul 31, 2006, 11:22 AM

Перли

  Poetry
1.8K 0 8
Ангел беше, бях сигурна,
след последната буря беше останал,
не искаше нищо
просто стоеше си
и по перата му бели
кръв на струйки се стичаше,
а всъщност рисуваше -
бих казала перли
(ако има перли червени)
ангел беше, бях сигурна,
тихо стоеше, мислех си -
нали са безплътни
от къде тази мъка
от къде тези перли.
Видях после как
ги вдигна с усилие,
няколко пъти припляска,
някак успя оцелялото да разтвори
вече изчезваше нейде нагоре
ранен бе, но догонваше
ангел беше, на бурята.
Може би беше видение,
може би халюцинация,
докоснах с ръката лицето си -
бях се замислила
погледнах я после
тя беше червена,
тогава намерих и огледало
и видях
по лицето ми перлите –
червени и
бяха истински.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...