16.06.2007 г., 1:19 ч.

перли 

  Поезия
483 0 4
Мигове като перли изнизват се,
океанът с трепет разнася ги
в кътчета райски, но пусти,
всеки за перла копнее,
смеят да имат само дръзките.
В бездната черна,
в очакване за сбъдване,
преди да потънат
с протегнати длани,
пред океана се кланят
и морне и небе, и земя.
С тях е в тази борба,
на надежда една се осланят,
сила и вяра да имат,
отново слънце да видят,
по пътека прашна вървят ли,
зрънцето щастие още ценят те...

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??