16 jun 2007, 1:19

перли

  Poesía
628 0 4
Мигове като перли изнизват се,
океанът с трепет разнася ги
в кътчета райски, но пусти,
всеки за перла копнее,
смеят да имат само дръзките.
В бездната черна,
в очакване за сбъдване,
преди да потънат
с протегнати длани,
пред океана се кланят
и морне и небе, и земя.
С тях е в тази борба,
на надежда една се осланят,
сила и вяра да имат,
отново слънце да видят,
по пътека прашна вървят ли,
зрънцето щастие още ценят те...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...