Jun 16, 2007, 1:19 AM

перли

  Poetry
625 0 4
Мигове като перли изнизват се,
океанът с трепет разнася ги
в кътчета райски, но пусти,
всеки за перла копнее,
смеят да имат само дръзките.
В бездната черна,
в очакване за сбъдване,
преди да потънат
с протегнати длани,
пред океана се кланят
и морне и небе, и земя.
С тях е в тази борба,
на надежда една се осланят,
сила и вяра да имат,
отново слънце да видят,
по пътека прашна вървят ли,
зрънцето щастие още ценят те...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...