jollyroger (Коста Качев)
1543 16
22.10.2019 г., 14:23 ч.

Perpetuum mobile 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
1309 3 6

Perpetuum mobile

 

Тази есенна наша

обич късна сега –

с ветровете донася:

малка, нежна тъга...

 

Тръгват жълтите ли́сти

в страшно дългия път

на прозрéните истини,

но все в кръг се въртят...

 

... във „перпетуум мобиле”

от красиви листа

с ветровете пребродили

всеки кът в Есента...

 

И торнадно възнесени

с цвят на мляко с кафе,

дръзко вихрят ги есенни,

но добри ветрове...

 

Скъпа зная в поредното

изпитание как,

да си върнем вълшебното

чувство есенно пак.

 

И в магията есенна

ако тръгнем в нощта,

с ветровете понесени

да вървим в Есента...

 

Нежност ще ни задъхва,

а от страст обладан

сам и Вятърът влъхва

ще ни води натам...

 

Може да е последното

във сребристият мрак,

но реално погледнато

от Съдбата е знак!...

 

Любовта задължава

с оня вечен финес,

който все продължава

да ни грабва до днес...

 

... Може би ни разнежва

в Есента за това,

че с последна надежда –

свежда в у́нес глава!...

 

22.-10.2019.

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??