Perpetuum mobile
Perpetuum mobile
Тази есенна наша
обич късна сега –
с ветровете донася:
малка, нежна тъга...
Тръгват жълтите ли́сти
в страшно дългия път
на прозрéните истини,
но все в кръг се въртят...
... във „перпетуум мобиле”
от красиви листа
с ветровете пребродили
всеки кът в Есента...
И торнадно възнесени
с цвят на мляко с кафе,
дръзко вихрят ги есенни,
но добри ветрове...
Скъпа зная в поредното
изпитание как,
да си върнем вълшебното
чувство есенно пак.
И в магията есенна
ако тръгнем в нощта,
с ветровете понесени
да вървим в Есента...
Нежност ще ни задъхва,
а от страст обладан
сам и Вятърът влъхва
ще ни води натам...
Може да е последното
във сребристият мрак,
но реално погледнато
от Съдбата е знак!...
Любовта задължава
с оня вечен финес,
който все продължава
да ни грабва до днес...
... Може би ни разнежва
в Есента за това,
че с последна надежда –
свежда в у́нес глава!...
22.-10.2019.
© Коста Качев All rights reserved.
