nature_of_freak (Александра Симеонова)
24 5
18.01.2009 г., 21:00 ч.

Perrhannoyyah (2006) 

  Поезия » Философска
1748 0 10


Еднакви ли сме? Да, ще пием бира.

Различни ли сме? Да, ще пием още.

А мразиш ли се? Аз пък ще умирам.

Умирай. Аз все още помня снощи.

 

Аз мразя хиени. Те са носталгични.

Обичам пъпеш.

Цвят на плам и ярост.

Обичам да ми казваш, че обичаш.

Поднасям ти коктейл от жива злост.

 

Токът прекъсна. Токът ми се счупи.

Усмивката ти свети във зелено.

Лилава вечер. Месецът се цупи.

Пералнята простенва огорчено.

 

Мръсно кафе. Защо му сипа дим?

Зелена чаша. Мразя тази дръжка.

Обичам да те мразя. Нека спим.

Часовникът умря от листна въшка.

 

Така си смешен! Виж, морето тлее.

Цигарата догаря. Идва есен.

Виж, заекът от клетката се смее.

Между решетките. А твоят дом е тесен...

 

Светът е тесен. Виж, скалата рухна.

В сладкарницата има още бира.

Дъхът ти мами. Цветето избухна.

Чакам те вкъщи. Там, отвъд баира.

 

Баирът мами. Там те чака пешка.

Мастилницата беше огорчена.

Домът е празен. Лъха на насмешка.

Мастилницата мътеше проблема.

 

Все още ли обичаш вкус на пъпеш?

Цветът красив е. Времето – разделно.

Не бързай върху времето да стъпваш.

Горчиво време. Аз съм безпределна.

 

В устата ми кипи и пот, и смях.

Не мога да заснема всички грешки.

Засмей се, музо! Вече те разбрах.

Обичам твоите стари, потни смешки.

 

Обичам да обичам да обичам.

Шумът е цветен. Тих и празен шум.

По-тихо, скъпа! Времето засичам.

Хронометрирам. Подът каза „Бум!”.

 

Избухна подът. Грозен, мърляв под.

Бутилките са вече подредени.

Мъжете си приличат. Антипод.

Това прошепна моят мим на мене.

 

Коремът ми расте. И моят също.

Животът ми е празен. Гоня мравки.

Не, скъпа мравке, това ти е присъщо.

Плешива същност. Моята – за справка.

 

10.09.2006

 

© Александра Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Откачено интересно! Адмирации!
  • Жестоко! Много готино и оригинално!!!
  • Има хубави моменти, има и безсмислици. Като класически пост-соц. ел. инж. се дразня на "токът прекъсна".
  • Впечатлена съм!

    Какъв речник! Лудница!
    Поздрав!
  • Сбърка ме бе, момиче, напълно се ошашавих!
    Лелеееее... абсолютен разкош!
    БРАВО!!!
  • Уби меееееееее... от кеф!!!
    /и питам се - защо ли рядко съм се вясвала край тебе?/
  • Днес е един много хубав ден (пардон, нощ) Поздрави, Александра! Много хубаво!!!
  • йес! йес! йеееееееееееес!
    и... прас! от кеф!
    и то грамадански!

    п.п. йеееееееей!
  • Ихааааааааа!...
    Браво! Хареса ми! И аз съм доволна!...
    (мога ли да измърморя само за ритъма във втория куплет
    и да дам един съвет? "Токът прекъсна. Токът ми се счупи." - ритъмът е по-добър с "Прекъсна токът. Токът ми се счупи."
    Иначе отдавна не бях чела нещо толкова свежарско!
    Поздрави!
  • йееееееееееееееееееееееее

    леле, тук останах много доволна!

    В цялата тази обърквация от еднаквости, твърдения и пешки ...
    и
    тенкс!
Предложения
: ??:??