Perrhannoyyah (2006)
Еднакви ли сме? Да, ще пием бира.
Различни ли сме? Да, ще пием още.
А мразиш ли се? Аз пък ще умирам.
Умирай. Аз все още помня снощи.
Аз мразя хиени. Те са носталгични.
Обичам пъпеш.
Цвят на плам и ярост.
Обичам да ми казваш, че обичаш.
Поднасям ти коктейл от жива злост.
Токът прекъсна. Токът ми се счупи.
Усмивката ти свети във зелено.
Лилава вечер. Месецът се цупи.
Пералнята простенва огорчено.
Мръсно кафе. Защо му сипа дим?
Зелена чаша. Мразя тази дръжка.
Обичам да те мразя. Нека спим.
Часовникът умря от листна въшка.
Така си смешен! Виж, морето тлее.
Цигарата догаря. Идва есен.
Виж, заекът от клетката се смее.
Между решетките. А твоят дом е тесен...
Светът е тесен. Виж, скалата рухна.
В сладкарницата има още бира.
Дъхът ти мами. Цветето избухна.
Чакам те вкъщи. Там, отвъд баира.
Баирът мами. Там те чака пешка.
Мастилницата беше огорчена.
Домът е празен. Лъха на насмешка.
Мастилницата мътеше проблема.
Все още ли обичаш вкус на пъпеш?
Цветът красив е. Времето – разделно.
Не бързай върху времето да стъпваш.
Горчиво време. Аз съм безпределна.
В устата ми кипи и пот, и смях.
Не мога да заснема всички грешки.
Засмей се, музо! Вече те разбрах.
Обичам твоите стари, потни смешки.
Обичам да обичам да обичам.
Шумът е цветен. Тих и празен шум.
По-тихо, скъпа! Времето засичам.
Хронометрирам. Подът каза „Бум!”.
Избухна подът. Грозен, мърляв под.
Бутилките са вече подредени.
Мъжете си приличат. Антипод.
Това прошепна моят мим на мене.
Коремът ми расте. И моят също.
Животът ми е празен. Гоня мравки.
Не, скъпа мравке, това ти е присъщо.
Плешива същност. Моята – за справка.
10.09.2006
© Александра Симеонова All rights reserved.
