30.04.2009 г., 0:47  

Песен

1.4K 0 20

Все нагоре летя, и летя... 

Само с поглед загребвам небето.

После слизам. И свети в нощта

устремено към тебе сърцето ми.

 

Нося Слънцето – да ти го дам

Нося нова зелена Планета.

Нося шепа добра свобода...

Приеми ги. Подай ми ръцете си.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Сашо.
    Но не прекрачвай границата...
  • Това е най-малкото, което мога да направя за теб.
    И аз ти благодаря за добрите думи. Предполагам, че разбираш моите чувства към теб.
  • Знаеш кога да кажеш добра дума, Сашо.
    И добър приятел си.
    Благодаря!
  • Не тъгувай мила моя,
    зная, знаеш го и ти,
    че от бистър извор се изливаш,
    чакат толкова жадувани неща
    не само в сънищата да се сбъднат.
    Усмихни се Ели, с най-топлата си усмивка! Поздрави!
  • ще се намерите, Ели...
    всичко е въпрос на време!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...