23.03.2011 г., 21:26

Песен...

812 0 0

Отдавна събирам смелост да напиша тази песен

  за държавата и как животът в нея не е лесен.

 

Това го правя за хората, пленници на съдбата,

за България, обгърната от тъмнината.

 

Стоим на гара, но влакът никога не идва,

а болката в сърцата ни само се усилва.

 

Единствено надеждата често не помага.

Някои страни са в ада, а ние сме на прага.

 

Лошите хора прегазват добрите,

прегазват им надеждата, прегазват им мечтите.

 

Водещият фактор в България е омразата.

Няма какво да спорим – Родината ни е смазана.

 

Правил съм неща, за които съжалявам,

но те не ме научиха да обичам и да прощавам.

 

Господи, прости ми греховете.

Дай ми сила да преборя враговете.

 

Припев: Ей, кажете ми къде е доброто?

               Защо го няма в хората, а остана само злото?

               Никой на никого ръка не подава.

               Така е в България, в нашата родна държава.

 

Туптят сърца  горещи в улици студени,

мечтите се изплъзват в мрака им пленени.

 

Всеки ден виждам майки, в черно облечени,

децата им ги няма и на самота са те обречени.

 

Всеки миг за някого може да е последен.

Животът не пита дали си богат или беден.

 

А децата инвалиди мечтаят малко да потичат,

но дори и те живота си обичат.

 

Искам да осъзнаем грешките и да се поправим,

за близкия каквото трябва да направим.

 

Към светлина , протягайки безсилно ръка,

човек умира, незабелязан от света.

 

Само тревога и страдание виждат нашите очи,

загърбваме красивото, рушим свойте мечти.

 

Където и да си, каквото и да става,

никога не трябва вярата да се забравя.

 

Припев: -//-

 

Каквото и да става, обичай живота свой!

Защо само се мразим? Да има и малко покой!

 

Всичко добро е вече спряло.

Не можем ли да бъдем като цяло?

Защо хората се делят на черно и бяло?

 

Още от малък започваш със живота борбата.

Никой не знае какво му е предписала съдбата.

 

От живота се опитваш да избягаш,

но с всяка крачка по-надолу пропадаш.

 

Бориш се с живота, но той винаги побеждава,

всеки иска да взима, но никой не дава.

 

Бягаме от злото, но то ни преследва,

не можем да се спрем и тъмнината ни погребва.

 

Тъмнина, тъмнина и само тъмнина остана.

Искам Доброто да е в мен, а не само рана.

Зло или добро? Добро или зло?...

 

 

               Това е текст  на рап, измислен от Иван Иванов - 10 клас. Има и мелодия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ученици Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...